В началото на 2015 – та година терористи убиха дванадесет души в редакцията на френското списание „Шарли Ебдо”. Европа беше потресена. И не само Европа. Световните лидери заклеймиха терора и изразиха солидарност. В почти всички европейски столици се проведоха шествия срещу терора.. В социалните мрежи милиони написаха „Аз съм Шарли”... Последваха нови атентати в Париж, Брюксел, Ница... във всеки един от тях бяха убити десетки хора. И гневната реакция на Европа и решимостта за безкомпромисна битка със злото се засилваше със всеки убит европеец.

По същото време в Донбас се води война. Само от страна на отделилата се от Украйна Донецка област от началото на конфликта през 2014 - та година до средата на ноември 2016 - та година в резултат на военните действия са загинали 4245 човека, от които 591 жени и 73 деца. Но според добре известната крилата мисъл – това не е трагедия, а статистика. Украйна не е „сърцето на Европа”, а и може би ние, източноевропейците, не сме чак толкова европейци. Европа не е потресена, нито солидарна. За медиите варварските убийства и разрушения не са интересни, за световните лидери – също. Повечето европейци нямат никаква представа какво се случва някъде там, извън границите на Съюза. И не излизат на шествия, нито дори поставят флагове върху снимките си в социалните мрежи.

Този проект си поставя за цел да се доближи до истината за конфликта в Украйна, да изведе поуки и посочи грешки, които не трябва да бъдат повтаряни в бъдеще – където и да е в Европа. И най – вече да помогне за обединяване на енергията на всички европейски граждани за оказване на натиск за край на варварството и мирно и цивилизовано решаване на конфликта.

Към момента на създаване на проекта: ноември 2016 – та година, тръгваме от следната хипотеза: Украйна, както и всички страни от бившия социалистически блок, преживява тежки години. Страната посреща 2014 – та година с типичната за бившата общност ширеща се корупция и липса на правосъдие, банди извършващи рекет, възможности за бизнес само за верни на властите хора, неестествено нисък за възможностите на страната стандарт на живота. Подпомогнати от външни въздействия или не – хората излизат на протести и показват твърдост в желанието си за промяна. Държавността се разпада и хората търсят спасение. Някои търсят спасение гледайки към Европа, други – гледайки към Русия.

Истината за тези събития рано или късно ще се разбере. Има обаче едно нещо, което е безспорно: независимо от това, кой е повече или по-малко манипулиран, независимо кой e по-прав, кой е по-виновен, кой е трябвало първи да отстъпи, кой е по – прогресивен... не е това начинът. Не се решават така конфликтите – не и в Европа и не и в 21 –ви век. Не и с миномети, снаряди и куршуми.