Полковник Едуард Басурин, интервю за българските СМИ. Част 1.

Питате ме къде е причината да няма никакви промени след Минските споразумения. Най-големият проблем, който възникна след така наречения Минск е това, че Украйна не ни възприема като страна за преговори и поради това всячески се старае да забави процеса - те подписаха всички тринадесет точки от споразумението, а това включва промени в конституцията, провеждане на избори, снемане на икономическите и финансови блокади. Проблемът е в това, че те не ни виждат като преговаряща страна, ето затова имаме и това протакане. По принцип това не би трябвало да се случва, защото инициаторите и на първото, и на второто Минско споразумение издигнаха предложения, в които се разглеждаха въпросите за прекратяване на военните действия, прекратяване на страданията на мирното население и спиране на разрушаването на населените места. Затова ние напълно поддържаме тези точки и настояваме за тях. Пунктовете от споразумението са разделени на три части, или на три блока - военен, хуманитарен и политически. Принципно нас ни устройва всичко в тях, тъй като основното, което е записано в споразуменията, е че промените, които трябва да се случат в Украйна, трябва да се съгласуват с нас. Украйна не може в едностранен порядък да приема какъвто и да е закон - всеки закон трябва да се съгласува с нас, нашите юристи да се запознаят с него и след това да произнесат решение - устройва ли ни този закон или не. Така че, да се откажем от Минските споразумения, би било глупаво.

Какво е нужно, за да приключи този конфликт? аз вече казах - най-важното е да започнат да ни възприемат като преговаряща страна, защото без това не може да се намери общ език. Освен това е важно Украйна да изпълнява точките от договора, който беше подписан в Минск. Ето защо, ако този процес тръгне, на практика и конфликтът ще приключи. Защото онези протестни нагласи, които започнаха през 2014 г. се основаваха на това, че местните жители бяха против да им се натрапват представи за развитието на страната, в това число и за развитието на нашите земи. Тук има много фактори - и хуманитарни, и политически, и икономически, и социални, има я и езиковата бариера, и културните въпроси ? и хората заради това се вдигнаха, затова казвам, че когато изчезнат основанията за конфликта, той ще приключи.

Дали ще се върнем в Украйна - този въпрос по принцип дори не бива да се обсъжда, тъй като съгласно Минск Украйна трябва да запази териториалната си цялост. Но аз винаги казвам, че не е нужно това да е Украйна като държава, може да бъде и с друго название. Но територията, по която минава административната граница на тази държава, нея ще я има. А как ще се нарича държавата и дали ще се измени или не - ние допускаме и предлагаме да направим по конституция федеративно устройство, а не унитарна държава, каквато е сега - и тогава всяка една от частите на федерацията ще може сама да решава с кого ще бъде, как ще бъде - така че тук нещата могат да търпят промени. Но в Минските споразумения е записано, че ние се намираме - да го наречем така - в териториалните граници на тази държава, от която излязохме.

Дали Украйна е готова да ни приеме административно - по принцип те никога не са били против това, но пак казвам - те искат това да се случи по техните условия. Затова и Украйна никога не се е отказвала от Юго-Източните територии и през цялото време твърди, че това са нейни територии и там трябва да управлява тя. Но условията, които налага Украйна, ние не можем да приемем.

(На Въпрос: Има ли елементи от Минските споразумения, които не са изпълнени все още и които могат да попречат на мирния процес, и ако да - какви са намеренията ви за преодоляването на възможните препятствия)

Разбира се, има такива, например първата точка от споразумението - прекратяването на огъня. Украинската страна отказва да го прекрати и постоянно предприема опити да завладее със сила определени територии. Съответно ние сме принудени да окажем съпротива и вероятно да притесним хората - това не се прави само чрез сила, и затова нашата армия се намира на предни позиции, за да не може противника да проникне дълбоко в територията ни. Ето защо ние сме принудени да не изпълняваме тази точка. Относно останалите точки, записани в споразумението - направихме отвод на техниката, по хуманитарните проблеми частично решаваме това, което можем да направим на място, но те зависят и от Украйна. Възстановяването на банковата система зависи от Украйна, изплащането на социалните помощи и пенсии зависи от Украйна, всички останали въпроси зависят от Украйна. Да, в това отношение ние по принуда не можем да изпълним условията, защото ни принуждават да действаме така. Ако ние не откриваме огън по противника, то противника вече би бил тук, в града.

По въпроса дали в законодателно отношение Украйна е готова да приеме обратно Донбас - отново казвам - те трябва да променят законодателството и да преминат от унитарно управление към федеративно, дори говорим не толкова за федерация, колкото за конфедерация - и това отново зависи от украинската страна. Просто тези закони трябва да се разработят и утвърдят съвместно от парламента на Украйна и от народния съвет на нашите републики и да се стигне до общо съгласие, иначе не виждам проблем. Отново казвам - всичко зависи от Украйна.

Относно това, как биха съществували нашите земи, ако се върнем в Украйна - това е сложен, психологически въпрос. В самия въпрос се пита за самостоятелна административна единица... точно това казваме и ние: нека това бъде федерация, която има собствен орган за управление, в която ние вземаме решенията, без да изискваме и настояваме, Киев през цялото време изисква всичко да бъде съгласувано с тях, а ние сме приели, в качеството си на власт, че тези и тези изменения ще са ни нужни, за да можем занапред да се развиваме и живеем. Така че това на практика би била самостоятелна административна единица.

Не, ние няма да влизаме в състава на Руската федерация по различни причини. Най-напред, това е нарушение на международното право, което Русия никога не би си позволила. Тя изрично декларира, че нарушението на международното право е табу. Това се говори навсякъде, и в политически, и в хуманитарни разговори, ето защо ние няма да влизаме в състава на Руската федерация, категорично. Съответно и най-важната причина, ако това се случи и бъде прецедент, той ще се отрази върху целия свят. Доколкото знам, в момента има 137 страни - или, как да ги нарека, територии, които са непризнати на световно ниво и изискват признаване. Ако това се случи тук, то тогава всяка една от тези страни би имала основание да иска същото. Нека вземем за пример Косовския вариант и това, че американците го признаха, това предизвика точно тези национални движения, които сега се наблюдават в Европа - вижте Испания, две територии, баските на север, под Барселона, Каталуния на юг. В Англия виждаме противоречия с Шотландия и Ирландия, по-точно Северна Ирландия.

Уелс надига глава, проблеми има и в Белгия, Франция, Италия, така че ако това стане, то би предизвикало крах на международното общество като такова. А това Русия никога не би допуснала.

Що се отнася до ООН - ние предлагахме това да се случи още през лятото на 2014 г. Украйна беше категорично против. В Минските споразумения беше записано, че единствено представителите на ОССЕ се явяват официални наблюдатели тук, и само те имат право да пребивават тук. Всяко друго решение трябва да се приема в същия формат на Нормандската четворка или да се съгласува с нея, затова ако се реши нещо друго, то означава, че ние зачеркваме Минск и трябва да търсим друг вариант. А всички лидери заявиха, че не съществува алтернатива на Минск и на формата на Нормандската четворка. Ето защо това решение трябва да се изпълнява изцяло и този въпрос не подлежи на обсъждане. Необходимо е всички лидери да се съберат, да кажат - Ето, премахваме това и това, търсим някакъв нов формат, с нови изисквания, с нови позиции за изпълнение, и тогава можем да допуснем, че това предложение ще бъде в полза на ООН и вече те ще участват тук. На този етап това няма да се получи, юридически е невъзможно.

Оценка на ролите на ООН и ОССЕ - ООН се намират тук от 2014 г., те работиха по две програми - хуманитарна и по правата на човека, но това беше неофициално, както и сега. А ОССЕ, както вече казах, се намира официално тук с разрешение на Украйна, това искам да го подчертая, защото от гледна точка на международното общество тази територия принадлежи на Украйна и всички разрешения се издават от украинска страна. Двете организации работят различно. Ние вече нееднократно сме говорили за двойните стандарти, които се наблюдават особено в ОССЕ (Това виждам, онова не виждам), и заради това има недоумение защо изобщо тази организация се намира тук, защото ако човек вижда, че е изстрелян снаряд, и вижда откъде е изстрелян, и не пише за това в отчета си, това е глупаво. Ако вижда военна техника и не пише отчет за това, това срива авторитета на цялата организация. Нееднократно сме посочвали това, постоянно работим в това отношение и нещата започват по малко да се променят, те започнаха да показват по-обективно случващото се тук.

(На въпрос: Вече изминаха повече от три години от началото на конфликта, анализирахте ли опита на други държави, както добър, така и лош, в които живеят съвместно различни групи население, например Испания, Швейцария и дори бивша Югославия? Има ли модел, по който да се развива Украйна така, че да се избегне подобен конфликт в бъдеще?)

Няма как да вземем за пример Испания, тъй като там нещата не стоят по този начин, там са отделни територии в състава на една и съща държава. В Югославия, тя беше разкъсана и унищожена заради различните религии, освен това Югославия беше огромна страна, която имаше силно влияние върху Европа и на първо място на Балканите. Моделът на Югославия би означавал Украйна да бъде разкъсана на части. Никой не иска това. Така че такъв модел като че ли все още не съществува. Единствения модел, който можем да следваме, това е възтържествуването на чистата демокрация. Ако досегашната конституция не може да гарантира съвместното същестуване на такава голяма територия, значи нещо трябва да се промени. Най-простия начин е да се промени конституцията, за да спре да се пролива кръв. Затова моделът трябва да взема предвид промяната в жизненото устройство, това изменение трябва да бъде описано, подпечатано, гарантирано и съгласно него хората да живеят на тази територия, защото ако това се случи, винаги има начин да се съгласуваме и да се научим да живеем заедно, дори да възникнат недоразумения.

По отношение на това, дали Украйна предвижда някакви компенсации, трудно ми е да отговоря, защото те официално го заявяват, а обикновените украинци не го усещат. Очаква се да им възстановят домовете, да им компенсират загуби на имущество, може би това действително някъде се случва, но аз се страхувам, че тези средства се присвояват и нищо не стига до хората. В Украйна има огромна корупция, Украйна е на първо място по корупция в целия свят. Всичко се краде и се присвоява. Може би има някакви наченки на съвест и се отделят някакви пари, но като цяло средствата се присвояват и не стигат до хората. Това е на същия принцип, по който Украйна казва, Ето, ние сме предвидили пари, но не изплаща пенсиите и социалните помощи на хората тук. Може би тези пари ги има, но ние не ги получаваме.

Смятам, че Украйна трябва да се промени, реално да се промени, защото ако това не се случи, тя, като държава, ще потъне в небитието. Затова и някои европейски политици вече започват да твърдят, че Проектът Украйна - точно така я наричат, проект, е мъртвородено дете, което просто изкуствено е поддържано. Ето защо е нужно нещо да се промени. Ако нищо не се промени в политическата среда, в елита на Украйна, то тя като държава просто ще изчезне и ще се случи това, което се случи с Югославия, от една голяма страна направиха седем отделни. Дори осем, ако вземем Косово, и осма страна се появи.

Причина за конфликта има, естествено, както казах, това е украинизацията на населението, забраната на руския език, първо го забраниха за официалните документи, заставиха ни всички да пишем на украински, в радио- и тв програмите увеличаваха и намаляваха руския език, след това започнаха заявления, че ние трябва да влезем в ЕС, в НАТО, протестните движения бяха точно затова, защото хората не искаха това.

Разбира се, че имаше, имаше и външно, и вътрешно влияние. Отвън оказваха влияние силите, които бяха заинтересувани тук да пламне война и това да засегне Русия, защото Украйна е географския център на Европа, голяма държава с голямо количество население и този, който оказва влияние върху Украйна, съответно смята, че ще влияе поне частично и върху Руската федерация. А вътрешното влияние - тези представи, които се появиха, това, за което говорихме, промениха съзнанията на украинците, почнаха да им внушават, че са велика нация, че всичко им е позволено, вкараха реваншистки, национал-социалистически идеи, тези същите, които някога процъфтяваха в Германия. Ето защо тези процеси бяха едновременно и вътрешни, и външни, просто вътрешните се подхранваха отвън, с цел да се разруши тази страна, да се създаде хаос и от този хаос да се извлекат всякакви дивиденти.

Да, разбира се, бяха допуснати грешки във вътрешната политика. Те решиха, че могат да седят едновременно на два стола ? да се заиграват хем със Запада и САЩ, хем с Русия, без да определят конкретна посока. Ако наистина искате да играете така, тогава трябва да кажете ясно, че това трябва да бъде извънблокова държава, която е извън военни организации. Трябваше да бъдем като Швейцария, да пазим пълен неутралитет и да бъдем в добри отношения с всички. А политицит, които тогава бяха на власт, скачаха ту тук, ту там. И това, в крайна сметка, доведе до това, което виждаме, започна гражданска война.

Едуард Басурин
заместник-командир на оперативното командване на ДНР

гр. Донецк
февруари 2017 г.

автор: Любомир Данков

Част 2

Полковник Едуард Басурин, интервю за българските СМИ. Част 2.

Събитията, които се случиха в Крим – в определена степен те подтикнаха народните движения в Донецк и Луганск, но не бяха само там – това беше и Харков, и Одеса, и Херсон, Николаев – на практика целия Юго-Изток. А за това, дали са се опитали да говорят с нас – това стана ясно в Одеса. Решиха да изплашат хората, и да ги изплашат със смърт, със сила принудиха хората да се откажат от народните движения, в Харков разгонваха протестиращите, арестуваха, убиваха, хората се страхуваха. Първоначално идеята не беше да се отделим от Украйна, тя най-напред се оформи още през 2004 г. като идея за създаване на федеративна държава на конгрес, проведен от Партията на регионите в Северодонецк. Това стана по времето на първата Оранжева революция, която можем да наречем неуспешна – по принцип, тя успя, но тогава на власт дойде Ющенко. Тогава се появи идеята за промяна в конституцията и държавното устройство. Ако тогава се бяха вслушали в нас и го бяха направили, това, което сега се случва у нас, нямаше да го има.

(По повод отделянето от Украйна на Донецка и Луганска области)

В референдума, който първоначално беше заплануван, изобщо не стоеше въпроса за отделяне. Бяха предвидени три въпроса, на които хората да отговорят – дали да останем в състава на Украйна, дали да бъдем отделна държава или да влезем в състава на Русия. Но след това, което се случи в Одеса, въпросът се изясни от само себе си, защото хората разбраха, че ако останат в държавата с име Украйна, с тях може да се случи същото, каквото и с хората в Одеса. Затова и въпросът вече беше дали да се отделим от Украйна, или ако все пак останем – това да стане единствено при тези условия, които предлагаме ние, така че да се предполага, че още от самото начало сме искали отделяне, не е коректно.

Украйна твърди, че референдумът от 2014 г. не е легитимен. Интересно на какво основание го твърди, тъй като в Конституцията е казано, че народът определя държавното устройство и в каква посока ще се движи държавата. Ако в Киев смятат, че народът се е изказал без тяхното съгласие и че това е нелегитимно – е, това е глупаво, тъй като по целия свят въпросите за изменение на политическото устройство или определянето на посоката на страната се решават на референдум. Когато ние предлагахме да се проведе референдум, ни отказаха, тогава решихме да го проведем сами и сега те твърдят, че това е нелегитимно. Това е погрешно, това е нарушение на принципите на демокрацията, това е автокрация – тогава, когато малка част хора искат да управляват силово цялото население – това е недопустимо.

Разбира се, това, което се случи на Майдана, има връзка, защото до такава степен обърка хората, че те дори спряха да се замислят, правеха предложения, включително за промени във властовите структури. Хората, общо-взето, имаха правилни представи, но тези представи се използваха само за да се осъществи държавния преврат, и затова случилото се в Киев провокира протести сред хората. Те не искаха това, което искаше Киев – не искахме да влизаме в ЕС, не искахме да влизаме в НАТО, искахме да говорим на собствения си език, но не и да забраняваме украинския. Ние не забраняваме другите езици, не забраняваме другите вероизповедания. В Донецка област имаше 142 националности, в това отношение ние сме мулти-културна общност – ето сега в Европа се говори, че трябва да приемаме всеки, без да го променяме – а ние живеехме точно така, имахме нормални отношения и всеки можеше да проявява своята националност, без никой да му пречи – и по отношение на дрехите, и по отношение на езика, и на културата – никой не забраняваше това. И изведнъж започнаха да ни натякват, че трябва да живеем по други правила – и ние не пожелахме.

(На въпрос: Смятате ли, че основна причина за събитията на Донбас се явява така нареченото безвластие – погромите по време на протестите, хвърлянето на депутати в кофите за смет, без да се намеси полицията, трагедията в Дома на профсъюзите в Одеса…)

Безвластието – да, по принцип събитията в Киев от 2004, 2013 и 2014 г. са точно безвластие, или да го наречем слабовластие – тогавашният президент на Украйна обещаваше, че ще бъде избран за още един мандат, че следващите избори ще са през 2015 г. и той пак ще бъде президент, а вместо това прие споразумения, с които просто го излъгаха, свалиха го от власт.

Трябваше да даде заповед да се разпръснат радикалите – не обикновените хора, а радикалите, които бяха излезли първо с бухалки, а после с оръжие и блокираха работата на държавните учреждения. А това бяха углавни престъпления – и никой не беше арестуван, нищо не забраниха, властта се оказа слаба, липсваше й твърдост и решителност и в крайна сметка получихме това, което виждате – получихме гражданска война.

Терминът АТО – това беше измислено специално по две причини. Първо, за да могат да ни нарекат терористи, тъй като в този момент по целия свят беше особено актуална борбата с тероризма. Украйна не можеше тогава да въведе военно положение – и до днес не може – тъй като съгласно международните задължения, приети от ООН, на държава, в която има военно положение, е забранено да се оказва каквато и да била помощ. Затова те веднага отхвърлиха понятието „военно положение“, измислиха, че сме терористи и започнаха да убиват цивилното население, собственото си население с уговорката, че се борят с тероризма. По този начин през тези години крият какво точно се случва тук. Това беше измислено и направено специално, за да се внуши на хората, и то не в Украйна, а в другите страни.

Престъпленията… Разбира се, има ги и срещу мирното население, има и използване на забранени оръжия. Нееднократно сме говорили за това, показвали сме факти, следствените ни органи изготвят доклади, обобщават, откриват се наказателни дела и то не само на наша територия, опитваме се да започваме наказателни дела и в европейските съдилища чрез обществени организации. Всички тези данни се обобщават, в това отношение ООН помага – предоставяме им нашите материали и те също в отчетите си пред Съвета за безопасност нееднократно огласяват тези зверства, които се случват тук – така че в тази посока се работи.

Чуждите държави… Ако обобщим – навярно тук участва половината свят. На украинска страна участват основно католически страни, на наша – и православни, и католически – например Бразилия е католическа държава, но имахме доста доброволци именно от там. Имаше още от Колумбия, Централна Америка, САЩ… от европейските държави имахме доброволци от Испания, Франция, Италия, Ирландия, Германия, Полша, за българи не се сещам, но от Югославия имаше, от Гърция. На тяхна страна – от Хърватия, Норвегия, Швеция, Дания, пак от Германия, Англия. Да, има ги, и сега са тук, но като цяло не са доброволци, а наемници от тяхна страна – дошли са тук да изкарват кървави пари. Докато при нас идваха именно доброволци, и основанието им беше, че искат да спрат разпространението на „кафявата чума“ (фашизма и нацизма) по света. И точно това се опитаха да изразят, като дойдоха да ни поддържат. Знаете, по времето на Испанската война през 30-те години се появява интернационализмът, в добрия смисъл на думата – бих нарекъл тези доброволци именно интернационалисти, хора, които са последвали зова на сърцето си и са пристигнали да помогнат, за да не се разпространи „кафявата чума“. За българи нямам данни, може би има, но не съм се срещал с тях – говоря за хора, в чийто паспорт пише „гражданин на България“, а не за българи по националност.

Малайзийският Боинг… Честно казано, вече се уморих да говоря за него. Това е изкуствено създадена истерия, защото тогава имаше планирана провокация срещу нас и срещу Русия. Провокацията успя, но не точно така, както я планираха. Самолетът падна на контролирана от нас територия, а те планираха да падне на територия, контролирана от Украйна. Това им наруши схемата и през тези две и половина години постоянно говорят, говорят, говорят, но никой нищо не прави. Последният скандал по този повод беше, когато холандски журналист доказа, че не са били събрани всички веществени доказателства и че комисията не си е вършила работата толкова добре, колкото са очаквали роднините на загиналите. Така че – това е провокация, планирана срещу Руската федерация и срещу нашите републики, и тази история още дълго ще се раздухва. Ако в Европа настъпят някакви политически изменения и дойдат други политици на власт, мисля, че тогава вече ще кажат истината. Половината от истината я крие Украйна, защото те много добре знаят откъде е летял самолета, какво е станало във въздуха, откъде са били изстреляни ракетите – но тези данни са напълно скрити. Затова и всичко зависи от Украйна – дали тя ще поиска или няма да поиска да каже истината, или в крайна сметка ще я принудят да го направи.