НАЧАЛО   |   ЗА ПРОЕКТА   |   МАТЕРИАЛИ   |   КОНТАКТИ

EN   |   RU

 

Евгения Билченко

Киев
Февруари 2018

автор: Любомир Данков

Евгения Билченко - поетеса и правозащитник. Войната в Донбас и свободата на словото в Украйна.

Здравейте, уважаема аудитория, предполагам, европейска аудитория. Казвам се Евгения Билченко, аз съм писател-философ, доктор на науките и ще ви споделя накратко мнението си за това какво мисля по повод на създалата се ситуация в постмайданна Украйна.

В моята революционна дейност в края на 2013 - та и началото на 2014 та година аз поддържах студентските протести по време на Майдана, защото съпреживявах на напълно искрения копнеж на моя народ, към когото принадлежа и за когото ми е много жал, жал особено сега, когато се изясни, че всички надежди бяха излъгани и хората просто бяха използвани. Но аз мислех, мисля и сега, че не можех да постъпя по друг начин, аз бях с тези, които са ми скъпи – студентите, обикновените хора – тези, които тогава излизаха на площада, не бяха националисти.

Какво се случи след това ние прекрасно знаем – случи се неприятно събитие, може би малко ви говорят за това, може би ви казват половината истина, но Украйна на този етап изобщо не е евроинтегрирана страна, а е изтъркаляла се надолу към аграрния сектор олигархична, етническа държава с опити да и се внуши идеологията на национализма във всички региони, изкуствено превръщайки хората в "ура-патриоти".

Пропагандата работи. Всъщност тя започна да работи още по време на Майдана, особено към края, когато искрените копнежи на хората бяха яхнати от олигархическата върхушка, стремяща се към властта. Когато открихме, че наистина сме били наивни, когато разбрахме какво става – имам предвид себе си и хората, които бяха до нас, преди всичко интелектуалците – хуманисти, студенти... всичко това беше трудно да понесем, да съзерцаваме как пред очите ни страната се срива към пропастта, как започва насаждането на националистическа идеология. За съжаление изборът беше наш – той беше неправилен, защото не искайки да търпят държавен патриотизъм, много хора, които повярваха, че ни бяха нападнали, че в Донбас има руска редовна армия, която разстрелва мирни граждани, тръгнаха да защитават земята си и аз станах доброволец.

Между бойците, на които помагах като частно лице, бяха и бойците от Десния сектор – организация, която сега е забранена в Русия. След известно време, в това число благодарение на това, че се опитвах да говоря с много различни хора, моите протежета напуснаха организацията. Това беше легитимация, т.е. хората напуснаха редиците на националистките структури и станаха бойци на въоръжените сили на Украйна, но от това ситуацията не се подобри.

Като човек, който е видял войната, който лично е видял фронтовата линия, който е попадал в опасни ситуации, свързани с обстрели аз мога да кажа, че в тази война има чудовищно гражданско противопоставяне, защото украинците, поели национал - европейския курс воюват срещу украинците, стремящи се да запазят предишните традиции на руско - украинската дружба.

Когато видях това, за да запазя себе си и да запазя вярата си, а аз вярвам преди всичко, във възможността за диалог между хората, свободен диалог, дойдох до извода, че трябва не просто да изляза от информационния пашкул, организиран от държавната пропаганда, да изляза от “майданската” ситуация, от доброволческата структура, но и да обяснявам на хората какво всъщност става.

В онова време аз вярвах, че моето доброволческо минало ми е издействало достатъчно авторитет сред хората със същото мнение, за да ме слушат. И наистина стана така, когато започнах да публикувам своите опозиционни статии в официалните блогове – обръщаха ми внимание, защото хората, украинците не вярват на това, което говорят по руските канали, пък и болшинството не ги гледат, не гледат противоположните източници от републиките и затова информацията в основни линии идва от пропагандните източници на властта на Порошенко.

Когато слушат политическите си опоненти, те остават глухи, мислят, че това са измислици. Когато слушат човек, в чиято искреност не се съмняват, защото знаят колко сили съм отдала на АТО и на Майдана... това прави мислите ми, с които бих желала да ги докосна, по-важни. Затова реших, че е правилно да се говори истината.

По - нататък започнах да общувам с хората от противоположната страна на фронта и си изясних, че няма никакво доказателство за наличието на руска редовна армия. Знам, че има руски доброволци, даже познавам много от тях и мога да кажа, че те са великолепни порядъчни хора, такива като Захар Прилепин (съвременен руски писател, привърженик на ЛДНР – ред.). Знам, че в техните батальони работят, воюват също украинци и много от тях също са добри хора.

Най-интересното е, че ако погледнете украинските бойци ще видите и тук същата ситуация, защото сред украинските бойци има хора травмирани, озверели, които са участвали в прочистването, хора, които са убивали мирно население и има и хора, които просто не знаят в кого стрелят и дълго време остават в заблуда. Когато идва прозрението, често вече е късно, тези хора развиват нещо като екзистенциален шок и се връщат в Украйна. В Украйна пък те се оказват абсолютно ненужни, напълно се маргинализират, за тях няма дрехи, лекарства в болниците, т.е. държавата просто “ги изтрива”, не се грижи за тях.

Като гледаме тази ситуация на граждански конфликт с участието на няколко страни – във всеки случай Русия и Америка и още нечие участие, ние разбираме, струва ми се, че единствената целесъобразна ситуация в тези условия е миротворчеството – от една страна опитът да се помирят хората от двете страни на барикадата и от друга тук, на място, в Киев, откъдето се каня не да заминавам, защото това е родината ми, а да се занимавам с дисидентска, правозащитна работа. По принцип моята правозащитна, политическа и анализаторска работа е свързана със защитата на руския език, руската култура и руската идентичност на територията на следмайданна Украйна. И това е напълно естествено, защото като писател аз се причислявам към носителите на руската идентичност.

Естествено, тръгнаха обвинения в това, че съм сепаратист, че съм агент на Кремъл. Обвиненията се сипят и от двете страни, защото Русия ме обвинява, че съм националист, а Украйна, че съм руско-мерец (Мерец – лява социал-демократическа партия в Израел, предлагаща мирно решаване на израелско - палестинския конфликт – ред.) - крайно, маргинално положение, “ефектът на менгемето” от двете страни.

Всичко това, разбира се, трудно се издържа, още повече, че по инициатива на руските националисти сега се решава въпросът за забрана на влизането ми в Русия, а в Украйна съм записана в сайта “Миротворец”. Знаех какво да очаквам, не се каня да се спра и сега задачата ми е – максимално пълно информиране на европейците за ставащото в страната, която си даде живота, за да се присъедини към светлото европейско бъдеще.

И Украйна сега не е европейска, защото ние сме заинтересувани не в Европа да има повече привърженици на Майдана и национал-либерализма, а най-вече хора, които се придържат към други възгледи – леви или консервативни, или просто общохуманни, които са способни не да проявяват снобизъм, който Европа често проявява по отношение на Украйна, да не проявяват илюзии по отношение на Украйна, да не проявяват възторг по отношение на ситуацията в съвременна Украйна.

Именно затова ние присъстваме и ще присъстваме в различни форуми, в дискусии, включително и с Руслан Коцаба. В последно време бях в Прага, Чехия и Германия – няколко градове, в които успях да общувам с представители на европейската интелигенция, украинската политемиграция, а по-нататък ще имам вече преки срещи, надявам се, с представители на европейския политически елит. Накратко това ми е историята.

Скъпи слушатели, известно ли ви е името Руслан Коцаба? Той е признат от международната организация Amnesty International за “затворник на съвестта”. Руслан Коцаба около две години прекара в украински затвор за публикуване на пацифистки филм в Ютуб, където се обръщаше към военните, към наборниците, да игнорират поредната ротация и им казваше истината, т.е. говореше за това, че в Украйна има гражданска война, в която участват различни страни, има момент на инвазия, но това не е инвазия от редовна армия, а от доброволци и в крайна сметка воюват украинци срещу украинци.

Филмчето не съдържаше екстремистки призиви, не съдържаше етнически дразги, не съдържаше нарушения на Конституцията на Украйна и на всякакви законодателни норми, а беше само срещу официална пропаганда на днешната власт. За това Руслан беше осъден и затворен, европейските съдилища се намесиха и Руслан беше пуснат, но не за дълго. Украинската власт игнорира дори решението на Европа и сега, вече след неговото освобождаване имаше няколко дела, на последното от които делото беше върнато на прокуратурата. Руслан е заплашен от 13 години лишаване от свобода за това, че журналистът честно изпълняваше работата си, публикува филмче с абсолютно хуманно съдържание за примирие, за обединението на Украйна но, казано по-ясно, невнимателно се е изказал във Фейсбук-мрежата... т.е. в Украина се контролира Фейсбук-мрежата, а също и други социални мрежи, други пък забраниха руските мрежи, но все едно се проследяват всякакви публични публикации и за такива действия – като например невнимателен пост може да се попадне в сайта “Миротворец”, съответно от страна и на държавните, и на банковите структури. “Миротворец” е сайт, който се ползва от службите за безопасност на Украина, и макар че е неофициален, няма никакъв правен статус кой знае защо има положението на “чистилище”.

Това не е свобода на словото – по отношение на свободата на словото Украйна навярно е на едно от последните места в света, особено на фона на днешна Европа. По-напред сме може би в сравнение с някои страни от третия свят, където непрекъснато има кървави стълкновения между разни племена. Ето какво е евроинтеграцията в Украина – отсъствие даже на базовите ценности на Евросъюза, т.е. отсъствие на свобода на словото, отсъствие на социални гаранции, отсъствие на материално осигуряване и отсъствие на елементарни норми за политкултура, националистическа моноетническа идеология. Едно тясно одеалце, което се дърпа на всички страни и това води до сепаратистки реваншистки настроения в различните региони, не само в Донбас. Вече започнахме да се караме с Полша, започнахме да се караме с Унгария след позорно приетия закон за забраняване на училищата за малцинствата. Мисля, че това ще продължава...

Руслан стана символ и властта с неговия пример показва какво ще стане с тези, които им се опълчват. Сега властта не е много силна. В Украина тя няма достатъчно лостове за влияние, затова използва поддръжката на наказателната квазиполиция. “Наказателна квазиполиция” – това са неонацистки доброволчески батальони, създадени по инициатива на същите представители на властта. Част от тях пребиват левите активисти – вече два пъти беше осъществено нападение срещу Руслан Коцаба. По време на делото му се опитаха да ни заплашват, опитваха се да ни затварят в междинни помещения, в коридори, т.е. води се съда на Линч направо на улицата и никой не е застрахован от това.

Струва ми се, че европейците могат да направят много, просто те не подозират за своите потенциални възможности. На първо място Европа е недостатъчно информирана за Украйна. Когато бях в Европа, аз питах хората какви новини получават от Украйна. Изясних си, че техните познания за Украйна не са верни. Имам предвид не толкова културният елит, колкото даже посредствената маса... но и културният елит също. Техните познания за Украйна са спрели на нивото от края на кървавите действия на улица Грушевская на Майдана по време на революцията.

Много от информацията, която получават, е продукт на украинската или западната, основно американска пропаганда. Ако Европа се обърне към други източници, на първо място към Донбас и ако повече европейци започнат да посещават Донецк и си изяснят ситуацията на място, а след това сравнят информацията от различните източници, а те трябва да бъдат като минимум три – Украйна, Донбас и Русия и си направят по-умерени изводи – мисля, че това ще промени позицията на европейската общност. Това първо.

Второ. Ако за Европа тези познания бъдат недостатъчни тя може просто да види това, което е на повърхността, защото Украйна нарушава не само общочовешките ценности. Тя нарушава даже юридическите конвенции, които са приети в пределите на Евросъюза, т.е. даже без да изповядва задължително лява идеология може да изповядва поне проамериканската идеология, но Украйна нарушава и нея, т.е. и това трябва да се има предвид.

Аз, разбира се, искам да пожелая на Европа да не бъде сноб, да не остава равнодушна към страната, която жертва децата си заради ефимерни цели за присъединяване към европейския дом и да не е локален проводник на американския глобализъм. Според моето скромно мнение Европа трябва да участва в интензивен диалог с другите страни на Изтока, в частност с Русия, доколкото според мен Европа също страда от наложените санкции срещу Русия, тъй като се нарушава движението и пазара и да се опита да създаде не еднообразен вариант за развитие на обществото, налаган от глобализма, а поликултурен разностранен вариант в интерес на всички страни. В дадения случай става въпрос преди всичко за Донбас, защото често Западът демонстрира двоен стандарт: когато се развиват отцепнически движения в Каталуния – това се приема добре, а когато това става за Донбас – това се възприема лошо, т.е. критериите тук не са правата на човека, а интересите на транснационалния капитал, на международните валутни фондове. Затова ми се струва, че европейската интелигенция - на първо място културната интелигенция - трябва да мисли не само за това, а трябва да мисли все пак за установяването на мир в страната ни, която граничи с Европа.