Костадин Костадинов

председател на ПП Възраждане
директор на Регионален исторически музей - Добрич www.kostadin.eu

гр. Варна
юни 2017 г.

оператор: Димчо Илиев
редактор: Любомир Данков

Не можем да имаме самостоятелна позиция за войната в Донбас, защото България не е самостоятелна държава

Господин Костадинов, защо се случи всичко това в Украйна, кога започнаха процесите, довели до въоръжения конфликт? Кое предизвика конфликта и защо? От една страна твърдят, че намесата е на Русия, а от друга – слабовластие, посегателство върху езиковите права, страхове от съсипване на региона за сметка на влизане в Европейския съюз.

Отговорът е комплексен, не може да се даде прекалено прост и еднозначен отговор. Разбира се, всичко започна с протестите във връзка с това, че тогавашната власт в Киев начело с президента Виктор Янукович се отказа от процеса за присъединяване към Европейския съюз и съответно подписа договор за предприсъединителен процес към Евразийския съюз. Тогава започнаха първите протести, това беше в края на ноември – началото на декември 2013 година, след което започнаха вече големите събития на Майдана в Киев, когато започнаха първите кървави сблъсъци. Там се намесиха най-различни политически сили, там се намесиха най-различни външни фактори и външни държави – на практика почти не остана държава от съседните на Украйна, която да не се намеси в конфликта. Най-лошото, разбира се, е че се намесиха Съединените Американски щати и техният икономически и политически придатък в Европа – Европейският съюз, което доведе до това, че в Украйна събитията, които имаха все пак някакъв контролиран ход, към един момент започнаха да се превръщат в кървав хаос, а той доведе до гражданската война и до всички останали събития, свързани с отпадането на Крим от състава на Украйна и военните действия в Донбас.

Как си обяснявате отношението на журналистите и политиците в България и Европа към войната в Украйна?

Отношението е като към абсолютно всеки друг военен конфликт, доминиран от най-голямата политическа и военна сила в света, а именно Съединените щати – тоест, Съединените щати са тези, които доминират информационния поток, те доминират и всички новини, които идват от там, съответно и общественото мнение, което се формира. Няма как българските медии, конкретно тези, които отразяват събитията там, да бъдат по-различни. В България се наложи информационна завеса и една, нека я наречем медийна тапа, която се сложи върху абсолютно всички неудобни или несъвпадащи с официалната пропагандна линия новини, идващи от Донбас. Имаше и продължава да има абсолютно едностранчиво отразяване на новините. В хода на отразяването обикновено проруските опълченци и въстаници са представяни като терористи, докато всички останали са представяни като „добрата страна“ в конфликта. В една гражданска война обаче няма добри и лоши, всички са еднакво виновни и всички са еднакво справедливи – заради това и войната всъщност е гражданска – как можем да намерим Добрия в един конфликт между братя? Така че нашите медии, за съжаление, имат своята вина в това, че представят събитията в Украйна изключително едностранчиво и еднозначно.

Хората в Донбас са убедени, че реалните жертви на конфликта са много повече от обявените около 10 000 загинали. Вероятно жертвите в Донбас са повече от тези в Априлското въстание, след което в Европа се поставя въпроса за българите в Османската империя и Русия започва подготовка за Освободителната война. Сега за Донбас Европа мълчи, България също – защо?

Европа мълчеше и по време на Априлското въстание. По нашите учебници по история учим, че е имало най-различни реакции, но какви са тези реакции? Тогавашният лидер на опозицията Уилям Гладстон – да не забравяме, че той не е на власт през този период – държи една пространна реч в защита на българите, но няколко години след това идва на власт и изведнъж спира да се занимава с българите, съответно те вече не са му чак толкова симпатични. По отношение на останалите страни - има една реч на Виктор Юго във френския парламент, в която обаче той бърка България със Сърбия, през цялото време твърди, че става дума за въстанали сърби и убити сърби. Има една съчувствена телеграма на Гарибалди, който по това време вече е към заника на своя живот, и горе-долу това е. Ако не беше реакцията на Русия, най-вероятно България щеше да продължи да бъде османска провинция, може би даже нямаше да съществуваме като народ – щеше да ни сполети съдбата на арменците с техните кланета през 1895 и 1915. Така че Европа мълчи, както винаги е мълчала. А България защо мълчи – защото и България в момента е част от тази голяма европейска политкоректна система, която не вижда гредата в своето око, но вижда сламката в окото на другия. Тази същата европейска политкоректна, античовешка, антихуманна система, която обвинява Русия за нейни евентуални действия в Украйна, но не вижда огромното, дивашкото вмешателство, безкомпромисното и арогантното налагане на американските външнополитически цели и разпарчетосването на украинската икономика пред очите на целия украински народ. Това продължава вече няколко години. На практика Европа нищо ново не прави – това, което се случва през 1878 г, се е повтаряло много пъти в историята на Европа, случва се и сега в момента пред очите ни, и ние можем да повторим, както през 1876 - та го е казал Виктор Юго – Избиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Да, целият Европейски континент. Какво прави Европа? Нищо, тя мълчи. Това е стара политическа практика. За съжаление обаче ние, които бяхме през 1876 г. жертвите, вместо да се поучим от собствения си кървав опит и в момента да покажем съчувствие, сега сме на страната на насилниците.

Трябва ли България да има собствена позиция за конфликта в Донбас, и трябва ли да приеме безрезервно позицията на Европейския съюз?

В първата част – задължително трябва да имаме собствена позиция; във втората част – не, разбира се, поради простата причина, че в Донбас в крайна сметка живеят и българи. Аз мога да разбера позицията на германците, мога да разбера позицията на американците, на французите – тях не ги интересува дали ще загинат още няколко хиляди руснаци или украинци – те не правят и особена разлика между едните и другите. Еднакво са им противни и едните, и другите, няма какво да се лъжем. Но в Донецка и Луганска области живеят официално 15 000 българи. Нашата организация „Възраждане“ беше единствената, която постави въпроса за техните права, и за това, какво се случва с тях в зоната на конфликта. Тогава, когато поставихме въпроса, българският министър - председател и тогава, и сега – Бойко Борисов – каза знаменателната фраза „Е, те са си украински граждани, ние нищо не можем да направим“. Представяте ли си, ако така бяха казали руските управници през 19 век, когато българите искат да се изселят в Бесарабия, за да могат да се защитят от посегателствата на турците – ако бяха казали „Ами те са си османски граждани, ние нищо не можем да направим“. Оказва се, че през 19 век един руски монарх може да даде разрешение на българите, които са абсолютно чужди на Русия към този момент, да се заселят на нейна територия, а близо 200 години по-късно българската държава не направи абсолютно нищо, за да подслони дори един българин от зоната на конфликта. В България все пак дойдоха, но те дойдоха като частни лица, и без никакво съдействие от страна на българската държава. Помогнаха им ентусиасти, помогнахме и ние от „Възраждане“, събирайки помощи. Една част от тези хора в момента живеят в Гурково, но пак повтарям – изцяло и единствено с помощта на отделни българи-ентусиасти, със свои лични средства, не с помощта, а въпреки бездействието на българската държава, даже можем да кажем - и въпреки опитите да се попречи на това. За сметка на това ние приехме – не мога да кажа колко точно – десетки хиляди нелегални „емигранти“, които са престъпници по смисъла на българския наказателен кодекс и които продължаваме да храним. Но не сме приели, повтарям още веднъж, нито един българин. Затова е задължително да имаме наша позиция, и ако тя се различава от позицията на Европейския съюз – съжалявам. Ние имаме правото да налагаме в Европейския съюз нашата позиция и ако някой не е съгласен с нея, това е негов проблем. Ние имаме право на вето, само че, разбира се, вето налагат самостоятелните държави, а България за съжаление не е самостоятелна държава, а американска колония.

Надига ли се краен национализъм в Европа, и ако да, каква е причината? Какви са причините в Украйна – какво се крие там зад национализма, и там национализмът вътрешен продукт ли е, или е внесен отвън?

Аз не мога да се съглася, че има такова нещо като краен национализъм. Национализмът означава да уважаваш и да обичаш собствената си страна, или иначе казано, това, което е казал и Левски и е част от неговото политическо завещание – „Ние нищо чуждо не искаме, но и нищо свое не даваме“. Краен национализъм съществува само и единствено в либералните теории на съвременните, нароили се през последните 30-40 години най-различни проамерикански политолози и политологически школи, издържани от Сорос и Централния европейски университет. Няма такова нещо като надигане на краен национализъм в Европа, има опит за спасяване на европейската цивилизация, тъй като в крайна сметка не всички европейци са толкова деградирали и толкова загниващи и упадъчни елементи, че да не виждат какво се случва с тях. Що се отнася до Украйна, там има действително надигане на такива крайни елементи, които даже може да се каже, че не са и толкова националистически, колкото са ксенофобски. Те мразят абсолютно всички – мразят евреите, поляците, мразят, разбира се, руснаците най-вече, мразят румънците, унгарците, мразят вече и нас, българите, както се видя през последните няколко месеца. На практика обаче те най-вече мразят собствената си държава, защото с подобни действия една многонационална държава като Украйна нищо добро не я чака, тъй като тя ще се разпадне на съставните си части. Единственото, което в момента крепи Украйна, са американските помощи – икономическа, политическа и военна. В момента, в който тази помощ по една или друга причина секне, Украйна просто ще се разпадне. Тя няма никаква друга спояваща връзка в своята територия, освен американската опека, на която е подложена вече четвърта година и на практика я държи само това, че е американски протекторат.

Какво е мнението Ви за референдумите в Донбас и Крим?

И двата референдума бяха направени по един и същи начин, просто Русия призна резултатите от референдума в Крим, но не призна резултатите от Донбаския референдум. Причината е юридическа. В Крим местната република – защото много хора услужливо забравят, че всъщност Крим имаше републикански статут, вътрешна автономия и свое собствено правителство – кримчани имаха правото да направят такъв референдум и Русия го призна. Друг е въпросът, какво и как тълкува международната общественост, международното обществено мнение и другите велики сили – ясно е, че те не са на страната на Русия. Що се отнася до Донбас, там трудно можеше да се признае този референдум поради една много проста причина – там има военни действия, те не са приключили, няма постоянна граница и ако в момента, да кажем, в който вървят тези военни действия, Донецката и Луганската републики контролират определена територия и съответно на тази територия този референдум важи, не е ясно какво ще се случи, ако – да речем – те контролират по-голяма или по-малка територия. Там ситуацията действително трябва да мине първо през урегулиране в преговорите, които се задвижиха покрай Минския преговорен процес и след това да се търси дългосрочно решаване на конфликта, защото това, че в Донецк и Луганск хората са намерили достатъчно смелост да излязат и да се борят за свободата си, далеч не означава, че няма още хиляди и милиони руснаци – или украинци, които симпатизират на Русия – които биха искали тяхната страна да бъде в много тесни икономически, културни и политически връзки с Русия. Ако се проведе такъв свободен референдум по отношение статута не само на отделните области в Украйна, но и на самата държава като цяло, аз съм сигурен, че няма да гласуват няколкостотин хиляди, а милиони хора ще гласуват в полза на много по-тесни връзки с Русия. Руското ръководство това го знаеше много добре и поради това прецени, според мен, да не признава резултатите от този референдум, защото това означава да признаеш референдум в две села, докато на практика можеш да организираш нещо подобно в цялата държава – образно казано, разбира се, те не са две, не са и села, но така или иначе са една много малка част от тези територии, които симпатизират на Русия.

Защо в Крим няма война?

Защото в Крим се намеси руската армия и там беше прекратена още в зародиш амбицията на украинците да създадат хаос и с терор да смачкат настроенията и опитите на местните хора да извоюват свободата си. Имаше, между другото, в самото начало още когато започнаха събитията след падането на Янукович, такива опити от страна на украинци извън Крим и от страна на украинската армия, но те бяха парирани буквално в рамките на няколко дни– това беше обяснено много добре в документалния филм, направен от руската национална телевизия една година след събитията, в който беше интервюиран и Президентът на Русия, и участници в събитията, и се видя много ясно какъв беше ходът там. Но пак повтарям, Крим беше специален случай, защото говорим за територия, която имаше своя собствена автономия и имаше възможността да развие тази автономия в посока независимост или присъединяване към съседна държава.

И двете страни в конфликта твърдят, че приемат Минските споразумения, но сраженията не спират. Мислите ли, че е нужно да се включат повече държави в новите преговори и ако да, кои страни е най-важно да се включат в преговорите?

Не, ако се включат повече държави, става говорилня. И в момента на практика и едната, и другата страна не спазват споразуменията, както Вие сам казахте. Аз обаче бих поставил въпроса, защо не участваме от наша страна – ако би могло да се говори или да се мисли за включване на други държави, то по-скоро би трябвало да бъде в посока съседни държави, които имат свои собствени малцинства там. Ако има преформатиране на украинската държавност – да кажем федерация или конфедерация – нас това пряко ни касае. Най-южните части на Украйна са компактно населени с българи. Впрочем, говори се, и то вече все по-сериозно, че самият президент Порошенко има български корени… не че му личи, а и в интерес на истината най-големите еничари и гонители на българщината винаги са били с български произход, но така или иначе това го има и ако може да се говори за включване на други участници, освен България това са Румъния, Унгария, Полша, Беларус – тоест съседните държави.

Кои международни структури трябва да бъдат по-активни по отношение на действия за прекратяване на конфликта?

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, иначе аз задавам въпроса защо въобще съществува тя.

Има ли някакъв проблем в механизмите за прекратяване на въоръжените конфликти в Европа, или механизми има, но в случая е изгодно някому войната да не се спира?

Да, по-скоро това е идеята – да има един полузамразен военен конфликт, който непрекъснато да служи като язва в – образно казано, Чърчил използва този израз за Балканите, той ги нарича „слабините на Европа“ – Украйна пък представлява слабините на Русия. В този случай с такъв полузамразен конфликт, който периодично избухва или се припалва, се създава ситуация, в която Русия непрекъснато е под напрежение, още повече че Русия има финансов ангажимент, който е поела към хората в Донбас, което пък й струва милиони всеки божи ден, които тя отделя. Така че спонсорите на конфликта, които са американците, имат интерес това да продължава напред във времето.

Мислите ли, че е редно България като бъдещ председателствуващ Съвета на европейския съюз и като страна, която е задължена на хората от този регион, чиито предци са воювали заедно с руската армия за освобождението ни, да заеме самостоятелна и твърда позиция и да инициираме преговори в София?

Самостоятелна позиция от България няма как да се иска в момента, защото България не е самостоятелна държава, но ако България беше самостоятелна държава, да – нещо подобно би било напълно в логиката на политическите разсъждения, която към настоящия момент коментираме. Още веднъж ще припомня, че ние, българите имаме едно малцинство, което е от най-големите в Украйна. Официално неговият брой е четвърт милион, на практика може да доближава и половин милион.

Имате ли информация коя от страните саботира мирния процес и защо?

Саботират го, естествено, управляващите в Украйна, защото в момента, в който има мирно регулиране, те вече няма да могат да се занимават с това, да търсят външния враг и дразнител, а ще трябва да обясняват на украинското население защо цената на живота в Украйна е скочила рязко няколко пъти, а от друга страна всичко останало – заплати, пенсии – са се намалили, и на трето място ще трябва да дават обяснение защо цялата украинска икономика се оказа в състояние на пълен шок и разпродаване на парче – нещо, което в България се случи в началото на 90те години и до момента продължава да се случва. Когато дойдоха големите американски и европейски компании и купиха цялата българска промишленост, както се казва, направиха сделка кон за кокошка, като ние продадохме коня, а те ни дадоха кокошката.

Украйна се стреми към Европейския съюз. Мислите ли, че Съюзът има достатъчно възможности да повлияе на украинската страна за незабавно спиране на конфликта и смятате ли, че от Украйна не зависи нищо и от друга страна не иска мирно решаване на конфликта?

Не, Украйна отдавна вече също не е независима държава, там има едни компрадори, които – както казах вече – просто имат интерес от продължаването на този конфликт, защото в момента, в който той спре или бъде регулиран, украинският народ ще им потърси сметка за престъпленията към собствения им народ.

Хората там твърдят, че войната няма да спре скоро, защото тя е изключително изгоден бизнес – корупционни военни сделки, корупция в пропускателните режими на линията на съприкосновение, повод за политически оправдания и т.н., а за Европа тази война бизнес ли е?

Не, по-скоро не. Косвен бизнес дотолкова, доколкото войната дава възможност да влязат европейските компании и образно казано, да купят нещо, което струва 100, на цената на 1. Те имат изгода от това, но истината е, че тази война унищожава Украйна във всеки един момент, в който тя продължава.

Какви поуки трябва да извлечем ние от този конфликт?

Поуките за нас са много простички, и те са, че ако не си защитаваш правата и свободите, някой идва и те поробва. Руснаците там успяха да излязат с оръжие в ръка и се защитават сами – нещо, което може само да събужда адмирации от наша страна. От друга страна тези, които не бяха толкова смели, в момента търпят – както в Одеса и Харков, така и в останалите райони на Южна Украйна – един режим, който ги потиска, опитва се да ги асимилира и репресира, но това е временно. Рано или късно нещата ще си дойдат на мястото. За нас основните поуки трябва да са тези – искаш ли да си свободен, трябва да си готов да се бориш за свободата си, в противен случай робството те чака.

Мнозина задават въпроса, какво ще стане, ако всеки реши да прекроява границите, това ли е правилният подход?

В интерес на истината, всеки прекроява границите – на картата на Европа от 1990г. насам станаха няколко такива прекроявания на граници. Ние станахме свидетели на раждането на нови държави, и то не само в Европа, а и в Африка. Появиха се няколко нови държави в последните години – появи се Намибия, Южен Судан в резултат на гражданска война, появи се Еритрея - след 40годишна гражданска война се отцепи от Етиопия, в Азия също се появиха нови държави – Източен Тимор, отцепил се от Индонезия, и така нататък. Това не е нещо, което би трябвало да ни притеснява, историята не е застинал процес. Защо си мислим, че това, което се е случвало преди, няма да се случи и утре? Напротив, ако не беше така, нямаше да поддържаме армии, и точно поради тази причина ние сме длъжни непрекъснато да се оглеждаме около нас, тъй като заплахите за националната ни сигурност са изключително големи.

Мислите ли, че за нас са по-важни следните въпроси: Трябва ли държавата да отчита нуждите и правата на всички свои граждани, за да не се стига до желания за отделяне при възникване на сепаратистки настроения? Трябва ли да има сериозна работа на службите за овладяване на ситуацията своевременно, или нещата трябва да се оставят да се развиват от само себе си и държавата да се намеси с въоръжена сила, когато вече е късно? Каква е оценката Ви?

Трябва да се действа предварително, защото ако няма предварителна защита, накрая ще се стигне до горещата война. Не мисля, че това за нас е проблем, тъй като в България този въпрос сме го решили още преди повече от 130-140 години, винаги малцинствата в България са имали своите права и никога не е имало период, в който те да са били по някакъв начин асимилирани и репресирани, нищо че се опитват сега да ни наложат фалшиви спомени за собственото ни минало. Така че при нас този проблем не съществува.

Международният валутен фонд отпуска пари на Украйна, защото в Украйна няма война, а антитерористична операция. МВФ с готовност ли се оставя да го излъжат, някаква поръчка ли изпълнява, или е нормално за тях да приемат самоопределянето на характера на конфликтите безкритично?

Да, това са организации, които са подчинени изцяло на САЩ и е нормално да изпълняват тяхната политическа воля. Каквото им кажат, това ще правят те, въпреки, че противоречи на правилата – официално не може да се дават помощи на държави, в които има гражданска война, но в случая те си затварят очите и казват, че там няма гражданска война, казват на черното бяло. Нищо ново.

Кой е терористът в тази война, кой я финансира и защо?

Терористите са тези, които управляват Украйна и които водят войната срещу собствения си народ.