Александр Охрименко, президент на "Украински аналитически център". Конфликтът в Донбас.

Какво се случи - отмина Евромайдана, след това Путин окупира Крим. Сложно е да се каже канил ли се е преди това или действително Евромайдана го тласна към това. Но какво стана – той действително доста безкръвно и бързо окупира Крим и в резултат в определени райони на Украйна се сформира следното мнение: Хайде ние също да минем към Путин, т.е. ще минем на страната на Русия. Защото вижте, ако разгледаме нещата последователно – завършва Майдана, практически Майдана завърши; Путин фактически, да кажем така, вкара войска в Крим и проведе референдум – помните тези събития.

По принцип в това време Донбас не се канеше да излиза, но като видя, че Путин “взе” Крим – тогава на територията на Донбас се появиха хора, които започнаха да агитират, да се изказват, в т.ч. и народни депутати – ще ви обърна внимание върху нещо лошо, но има украински политици, които не мислят с главата си. Та те започнаха... при това започнаха не само да агитират – ето, вижте, мигновено, сега, сега... сега е референдумът, той ще мине бързо и нас Путин ще ни “вземе” – всичко ще бъде забележително. При това те във всеки от случаите, си мисля, без да съм уверен, но мисля, че казваха “всичко, ние се договорихме, всичко е готово” и когато всичко това се започна – да, тогава започнаха истинските ЧП (чрезвичайни, извънредни произшествия – ред.)

При това всичко започна доста простичко – събира се група хора, започват да агитират и разбира се – хората, знаете, в такова “наелектризирано” състояние в някои случаи казват “Хайде да превземем областната администрация, хайде сега да превземем милицията, полицията”. Разбирате ли какво значи митинг? Емоции. Да, в някои случаи, в началото това беше просто ЧП: митингуващите се канеха да отидат при властта, милицията ги спря, караха се една минута и се разотидоха. В началото беше така.

По принцип, ако на този етап беше стигнал акъла на киевската власт, на местната, на всички и да седнат на масата на преговорите, без емоции да изработят обща стратегия, политика – какво правим и как го правим, да обсъдят интересите на първите, вторите, третите, четвъртите мисля, че това нямаше да стане. Но какво се получи? От една страна аз също не разбирам украинските политици, които започнаха да заплашват политиците от Донецк: ето вие всички сте предатели – трябва да ви арестуват всичките, да ви затворят и т.н. Естествено, това създаваше проблеми, проблеми, проблеми и в крайна сметка завърши с това, че наистина се появиха военни.

Говори се, че всички те били агенти на ФСБ. Не. Това бяха местни хора. Да, с оръжие и в това няма нищо чудно.. Започна се с това, че започнаха да превземат милицията, войсковите части ... а вие какво искате? Вие сами го провокирахте. Вместо да седнете нормално на масата на преговорите, да се договорите – вместо това започнаха ... действително лозунгите бяха невероятно глупави от типа “трябва да се арестуват едва ли не всички жители на Донбас”. Защо са тези глупости? Или, например, “там всички са предатели, а ние не сме предатели”. Съответно в Донбас говореха “там всички са бандеровци, тук не сме”.

И вие знаете – това завърши с появата на оръжие, започна превземането на военни складове и, разбира се, започнаха да стрелят. Ясно е, Украйна изпрати войска в тази зона на конфликта и по-нататък се започна... Но вижте, официално това не се счита за война, а за гражданска революция, счита се за антитерористична операция, макар че някои я наричат “неофициални бойни действия”. Има всякакви названия, но знаете ли какво всъщност стана? Стана така, че от украинска страна се използваше тежка техника – артилерия и от страна на сепаратистите – също, защото там имаше достатъчно големи военни складове, военни части. Там има и танкове, и реактивни снаряди, и гаубици, и артилерия – всичко това го имаше. В сегашния момент – вече четвърта година войната продължава и не се знае как ще завърши.

Най-вероятно ще завърши мирно...е, няма еднозначно мирно, практически е невъзможно, а да завърши с преговори също е сложно. Защото вижте, даже Минското съглашение никой няма не го изпълнява – нито сепаратистите, нито Киев, нито Русия – никой. Защо? Защото има много амбиции, но не и договорености – няма желание за компромис. Нежеланието да се правят компромиси е просто умопомрачително. Стига до невъзможности – срещат се, договарят се за нещо техническо... например, че на тази територия ще се разположат, да кажем, кабели или да кажем – линиите за електропредаването ще са неутрални, съответно, не трябва да се обстрелват и службите, които ги ремонтират могат свободно да преминават. Договарят се, а на следващия ден не признават (тези договорки) – това е абсурд, докога така? Вие сами себе си убивате.

Знаете, че сега действително се получи това, което виждаме – нещо подобно на станалото в Нагорни Карабах, Приднестровието, Северен и Южен Кипър, Джама-Кашмир в Индия – навсякъде е еднакво. За съжаление проблемът ще остане за дълго.

За спасяване на ситуацията... не спасяване, а частично решаване – ще стане, ако в зоната на конфликта се въведат миротворчески войски, за да разделят (страните). Действително, в сегашния момент от формална гледна точка се приема, че сепаратистите са извели своите танкове, украинската армия – своите, но постоянно има нарушения. Ако в тази зона се вкарат допълнително миротворчески войски и се контролират двете зони има голяма вероятност да престанат да стрелят. Разбирате ли, едно е когато двете страни са агресивно напрегнати и друго ако ще са разположени миротворчески войски – ще бъде като в Югославия. Помните, че в Югославия, в Сърбия, Босна-Херцеговина постоянно... и войската на ООН, войската, да кажем, на ОССЕ успокоиха нещата и сега там няма окончателен мир, но няма и война. По принцип такова решаване на въпроса е възможно - когато има непризнати сепаратистки републики със своите проблеми, живот и т.н. и има миротворци, и няма стрелба – това би било добре.

След това в бъдеще очакваме, може да стане след известно време, не знам след колко, не е изключено и след 50 години и повече – тогава действително може да се повдигне въпросът за възстановяването на мира и тази част от Донбас да се върне към територията на Украйна. Сега това практически е невъзможно, макар че има украински горещи глави, които казват “Хайде с военни методи още сега да превземем”. Опитваха. Фактически през 2014 г. ... Обръщам ви вниманието на това, че цялата Донецка, цялата Луганска област беше под контрола на сепаратистите. През 14-та година практически украинската армия започна настъпление. Като че ли успяха да освободят половината от Донецката, Луганската области, но цялата не успяха. И независимо от всички опити, на всички предпоставки не с получава, т.е. в сегашния момент с военна сила нищо не може да се реши.

По отношение на Минските съглашения. Най-общо това е полукомпромис, който не може да се реализира абсолютно. Да не говорим, че на Европа й е все едно какво ще стане в Украйна. И макар от време навреме Меркел и Макрон да заявяват “ето сега ще се върнем и ще възродим Минските съглашения” аз не вярвам. Не вярвам, защото дори да погледнем чисто технически : първо спомнете си, че имаше планове да се срещат, да преговарят – всичко заглъхна, умря, т.е. модата на Украйна премина. Аз разбирам нещата така, че Германия се опитва по някакъв начин тайничко да се договори с Русия зад гърба на Украйна. На Франция й е все едно. Т.е. имаше пиар и всичко се строеше на тази база. Сега вече даже не е и пиар, а на французите според мен им е все едно какво става в Украйна.

Колкото се отнася до Русия ще ви кажа – за Русия е изгодно векторът на войната да продължава. Военният конфликт – това преди всичко е шикарен пиар в Русия, шикарен, защото, каквото и да кажем, хората обичат да слушат това, още повече, че винаги може да се обвини Украйна за това, че е агресор и т.н. Украйна обвинява Русия и такава неопределеност също дава възможност Русия да влияе на Украйна.

От украинска гледна точка понастоящем първо – в украинската власт има немалко ястреби, които крещят “ще воюваме до последно”, никакви Мински съглашения. Има повече или по-малко и умерени. Сложно е да се каже много ли са или са малко, но това, че в Украйна не е модно да се говори, че поддържаш миротворческа или добродушна позиция по отношение на сепаратистите, това даже е опасно за политиците. По тази причина понастоящем в Украйна е невъзможно чрез парламента да се реализират Минските съглашения. Невъзможно. Даже най-простите решения не могат да минат през парламента.

Теоретически ако има нови избори и има нов формат на Върховната Рада – може би някакви съглашения ще бъдат прегласувани, но има голям риск – мисля, че така и ще стане – даже ако се преформатира Върховната Рада ще има депутати от по-умерените партии, то те все едно ще гласуват против Минските съглашения. Тук сработва ефектът... убеждението, че е изгодно за Русия да има военен конфликт в източна Украйна; за украинската власт това също е много изгодно по простата причина, че във всеки от случайте украинците възприемат сепаратистите и събитията на Изток като агресия на Русия. Всички допитвания показват, че това води до отрицателно възприемане на Русия, но и дава добра възможност на политиците да спекулират. Затова не им е изгодно да решат конфликта в Донбас.

Ясно е, че работата на ОССЕ - да помогне да се разбере кой е виновен в този конфликт или въобще да следи кой да стреля е невъзможна. Разбира се, специалистите на ОССЕ знаят всичко това, забелязват всичко това, но те са заложници на политиките, нямат право да говорят истината, налага им се постоянно, да кажем, да не казват всичко. Да, те превъзходно виждат кой стреля, превъзходно виждат кой нарушава съглашенията, превъзходно виждат кой използва, да кажем, тежко въоръжаване. Всичко това те превъзходно виждат, но цялата беда е в това, че трябва да поддържат някакво равновесие, за да покажат, че няма ясен агресор, няма ясен виновник – виновни са всички.

Има случаи - доста интересни, когато отначало представителите на ОССЕ обявяват нещо, а после това изявление изчезва от информацията, когато някоя страна, или руската или украинската се възмущава и представителите на ОССЕ свалят тази информация, т.е. започват да се оправдават “ние имахме предвид не това, а имахме предвид онова”. Това още веднъж показва, че тук ОССЕ не може да разреши проблема, тук са нужни действително нормални миротворци, които разполагат с някаква сила. Ако това е полицията – тя нищо няма да разреши. Ако са истински военни, военни, които имат мандат за защита, своя и на ОССЕ, което не е маловажно, мисля че тогава действително ще бъде по-просто да се открият нарушителите и те, мисля, ще се страхуват да нарушават тишината и да започват престрелка – това е факт.

В какво е бедата на Майдан? Той отмени конституцията на Украйна и това е факт. Ние понастоящем за съжаление... На първо място да започнем с това, че каквото и да говорят, но Порошенко стана нелегитимен президент, защото Янукович не е в оставка - той замина и това са две големи разлики. По конституция, за да разберете правилно, при нас президентът трябва да умре или да е имало импичмънт. Импичмънт за президента не е имало, но това е, така да се каже... Нещо повече, ясно е, че по украинските закони е забранено... кой има право да носи оръжие? Полицията, Националната гвардия.

В Украйна съществува понятието “неформални военни отряди” – това са отрядите на националистите, които освен че имат оръжие, бойно оръжие, по-рано имаха и артилерия, сега им взеха поне артилерията и сега формално, независимо, че Майдана вече завърши преди неизвестно колко... завърши преди 4 години – те все едно продължават да заявяват “ние сме спасителите на Майдана”. Всички опити да ги разоръжим, всички опити да разпуснем организацията им се провалят. Неофициално, според неофициална информация всички тези военни формирования се спонсорират незаконно, поддържат ги представители на т.н. ”радикално крило” на украинската власт.

На този етап има доста силно радикално крило – това е председателят на съвета на РНБУ (Съвет за национална безопасност и отбрана на Украйна – ред.) Турчинов; по принцип Яценюк (бившият премиер-министър на Украйна – ред.) е доста радикален; Аваков – министър на вътрешните работи, Парубий – говорител на Върховната Рада – това е радикалното крило. Порошенко пък е от умереното крило.

В настоящия момент, аз така разбирам, Порошенко даже ако иска не може да ликвидира или премахне радикалите. Мисля, че няколко пъти се опитваше да направи това, но не е направено. И ето действително в Украйна понастоящем, независимо от абсолютното нарушаване на Конституцията, независимо от пълното непризнаване на властта или силата на властта, има незаконни властови формирования - с оръжие и често го използват за конфликти... Те участват не само в разгонването на митинги на неудобните политически партии – често ги използват за превземане на предприятия, за превземане на помещения, офиси. Просто бизнес – всичко е много просто. Защото, както сами разбирате – хора с оръжие могат да се самонаемат. Нещо повече, някои бизнесмени наемат радикали за охрана на своите компании. Ситуацията е такава: радикалите се опитват да направят нещо и “едните”, грубо казано, нападат “другите”. За съжаление има такъв проблем.

Обръщам ви внимание на това, че независимо от наличието на конкретно... защото от гледна точка на здравата логика, от гледна точка на Конституцията, на законите съществуването на територията на Украйна на незаконни военни формирования се приветства от Евросъюза. Практически Меркел, Макрон – при тях всичко е забележително, това е демокрацията. Когато им казват открито “Почакайте. Преди Майдан това го нямаше, вие казвахте, че тогава в Украйна няма демокрация, а сега казвате, че в Украйна има демокрация? Вие какво, не виждате ли?” Е, казват: “Там има незначителни случаи”. Това не са случаи. Още веднъж показва до каква степен европейската власт е продажна, безсъвестна и цинична. Ако им е изгодно – те за всеки бандит, за всеки престъпник ще кажат – това е хубаво, забележително, демокрация. А ако не им е изгодно те всеки нормален човек ще наричат с най-страшни имена – престъпник, фашист. Не. За съжаление действително европейската власт в Украйна не премина теста. Тя още веднъж показа, че в европейското... започвайки с Германия, Франация, всички страни, че няма настоящи демократи; там няма хора, които действително съблюдават законите, няма хора, които искат мир в Украйна. Там има групичка от хора, които са съгласни да сътрудничат с всякакви престъпни организации – важно е да е удобно на европейските политици. Това е проблем, който не може да се реши.

На сегашния етап има опит да се върне Донбас с помощта на военна сила, опит да се върне Донбас с икономическа сила, но това е същото плюс информационно... Да, понастоящем Украйна фактически максимално блокира всякакви икономически връзки, къса ги. Започвайки с електроенергията и завършвайки с връзките (доставките на електроенергия в ДНР и ЛНР се осъществява чрез Русия, мобилната връзка на украинския оператор в ДНР не работи – ред.) и даже такъв проблем – на територията на сепаратистите живеят много пенсионери, разбираем е проблемът им да си получат пенсиите (Украйна по различни начини затруднява получаването на своя територия на пенсиите на своите граждани, водещи се, че живеят в неконтролираните от нея територии).

Там има доста голям проблем, свързан с това, че има хора, при които част от семейството живее в едната, а другата - в другата част (семействата са разделени, част живее в ДНР, ЛНР, а част от семейството живее в Украйна – ред.). Ситуацията е следната – Украйна се опитва с икономически методи да принуди, да накара сепаратистите да се предадат. Да, в резултат страдат всички, не само сепаратистите, но страда непосредствено мирното население. Което е така, така е. Но разбирате ли, като свършат бойните действия, като завърши войната – тогава може да се възстановят и връзките, икономическите връзки. Сега това е невъзможно.

Въобще, най-общо казано, когато стрелят пушките икономиката не работи. На този етап, аз така разбирам, че сега даже ако тези сепаратисти останат или да удържат властта си – хората заради тези сепаратисти-отцепници ще трябва да ходят на работа в Русия. Ще ходят на работа в Русия, ще поработят и кой се върнал, кой не – ситуацията е такава. Това трябва да се има предвид, всичко това е печално. Аз, честно казано, даже не знам как там хората живеят, работят, защото в Украйна няма достоверна информация. Има, разбира се, някаква”подхвърлена” информация, че всичко е хубаво. Аз мисля, че едните ще казват “всичко е лошо”, другите ще казват “всичко е хубаво” – никой няма да каже истината. Поради тази причина аз не мога да преценя какво става в тези сепаратистки републики, до каква степен... за сметка на какво хората живеят – даже не си го представям. Как получават заплати, къде купуват продукти, какви продукти – не си го представям, защото няма достоверна информация. Аз мисля, че хората от сепаратистките републики имат достатъчно много битови проблеми.

На този етап е ясно, че във връзка с бойните действия е невъзможно да се получи достоверна информация от журналистите в сепаратистките републики. Не е възможно да се провери доколко е достоверна. Вие разбирате, че информационната война съществува, не го забравяйте. На сегашния етап в Украйна, ако се сравни свободата на словото при Янукович и сега то тя е на една степен по-ниска. Даже при Янукович трябва да признаем нямаше превземане на редакците на радиото и вестниците – такова нещо нямаше. Янукович също не беше идеален, той също оказваше натиск, забраняваше – имаше го, но такива отчаяни, екстремистки действия никога не е имало. А тази власт действително действа.

На този етап знаете, че ако даже зададем въпроса “Какви опозиционни средства за масова информация има в Украйна?” аз не мога да кажа. Даже тези, които наричат опозиционни можем да ги наречем наполовина опозиционни. Нещо повече, получи се цяла плеяда от ултра-радикални издания, които просто... те, според мен са по-радикални от самите радикалисти. Но обърнете внимание – това се правеше и се прави за пръв път, и то благодарение на дарителството на Евросъюза. Евросъюзът даваше много пари – даваше за финансиране на радикалните, екстремистките средства за масова информация.

Но най-ужасното е – по времето на Майдана беше даже противно да се чете европейската преса, защото лъжата беше едва ли не във всеки ред и сега, когато това всичко завърши – също. Сега малко се успокоиха из Европа, из средствата им за масова информация има и нормална информация, но много често четеш и разбираш, че това даже не може да се нарече преса, това е “чернилка в чернилката”, където има куп преиначени факти, съвършенно безсмислени, в които превъзнасят като герои терористите, убийците.

Или друга ситуация: там, където действително има реален проблем не го виждат, а където няма – го организират. Налага се такова мнение, че в Европа също няма нито едно независимо средство за масова информация, защото така, както отразяват събитията в Украйна показва, че те не съобщават това, което се случва, а това, за което са им заповядали. Дали са им показали нещо погрешно или са им показали нещо действително, те трябва да покажат някаква гениална Европа, което всъщност е едно бълнуване.

Да, има Европа, но това всъщност са отделни държави. Има и нещастна Украйна, която просто мечтае да влезе в състава на Европа. Всъщност не мечтае. Мечтае точно толкова, колкото мечтае да бъде в състава на Русия. В същото време в Русия се пее друга песен – контрапропагандата за Украйна действа. Поднасят всичко в толкова черен вид, като че ли Украйна едва ли не утре ще се разпадне и постоянно внушават, че всички украинци мечтаят, просто мечтаят да отидат при Путин. Това е бълнуване. Украинците нямат нищо общо с Путин и не искат да имат. Тази беда е резултат от това, че за съжаление сега не може да се намерят независими средства за масова информация.

Това е ужасно, при това когато се изследваше рейтингът за свободата на словото, знаете – популярно е, излезе, че свободата на словото в Украйна се е повишила. Къде се е повишила, момчета? Вие или издевателствате, или просто си пишете лъжи? Те пишат лъжи и казват – не, това е такава демокрация... Това е и лошо, разбира се, че се боят от истината, защото най-често тази “ограничена” истина рикошира и по жителите на Украйна, и по жителите на Европа и, в крайна сметка, и по жителите на Русия.

Законът за реинтеграция на Донбас – това е доста хитър ход на Порошенко. Даже му се възхищавам за това. Да, законът се нарича За интеграцията на Донбас, но той няма никакво отношение към Донбас – обръщам ви вниманието на това. Той фактически замразява сегашната ситуация и елегантно оставя встрани Минските съглашения. Той засилва властта на Порошенко, т.е. съгласно този закон Порошенко фактически иска да отдалечи Аваков, да отдалечи Турчинов, да отдалечи заедно с тях и Яценюк – ако се получи, ще видим.

Да, действително, при правилна реализация на този закон той фактически взема под контрол всички войскови подразделения, като може да разформира незаконните формирования. По принцип такива разговори се водят – възможно е да отива към това. Не е изключено. Да, той действително иска да засили своята власт; да, фактически това е път към диктатура, ако искате.

“Диктатор” в Украйна звучи малко смешно, но да кажем така – “хетман” ще звучи по-коректно по украински. Да, действително, понастоящем законът за реинтеграция е написан и направен така, че да засили властта на Порошенко и да отслаби властта на приятелите-конкуренти - да ги наречем така. В този закон – беше обсъждано много дълго – Русия е обявена за агресор. Но ви обръщам вниманието на това, че закон, в който наричат Русия агресор, беше приет още през 2015 година. Имаше такъв закон, вече са го забравили, но имаше. Аз разбирам, че това определение е подаяние или отстъпка, която Порошенко направи, да за не откажат радикалите, радикалните депутати да гласуват този закон. Защото, ще кажа още веднъж, този закон няма нищо общо с края на конфликта в Донбас, защото той нищо не променя.

Там има много декларативни идеи, че “това може да се направи”, но никой няма да го направи; така че по принцип трябва да запомним, че този закон е изключително за това в бъдеще президент на Украйна да бъде Петро Порошенко, той да бъде винаги, да бъде несменяем, да бъде лидер като Путин, Лукашенко или Назърбаев – той това иска и този закон му го позволява.

Тогава наистина може да има ситуация – в Киев да седи хетман, но проблемът на Донбас, за съжаление, не се решава. При това за него това е изгодно – да не се решава – защото формално тогава той може да концентрира в своите ръце всички силови структури – да бъде върховен главнокомандващ, всичко е много просто. И действително той може всички неудобни за него хора доста грубо да ги ликвидира или да кажем – да ги отстрани.

Ясно е, Украйна води информационна война против сепаратистите, това е логично. Но сепаратистите... по-точно Русия води информационна война против Украйна, но бих казал, че и Еврозъюзът също води война срещу Украйна – това не може да се нарече дружба.

Вижте каква е ситуацията – да, Украйна в процеса на информационната война се старае максимално да нанесе, или да кажем да сформира мнение в Украйна, че жителите на сепаратистките републики искат.... много искат да живеят в Украйна, но на територията на сепаратистите има много руски наемници и тези наемници не позволяват на жителите на сепаратистките републики да се върнат в Украйна. Този лайтмотив е много популярен, постоянно се говори за “руските войски”, “участието на руските офицери” и т.н. Сложно е да се каже има ли там руски войски – честно казано няма достоверна информация, но мнението, че хората, живеещи в сепаратистките републики искат, много искат да влязат в състава на Украйна, но не ги пускат се приема много добре.

При това постоянно се пуска, бих казал, информационна уловка за това, че Русия ще нападне. Имаше съвестни слушатели, които бяха преброили колко пъти Турчинов, Порошенко и всякакви други експерти обявяваха кога Русия ще нападне и винаги с “Ето, вече е точно, от разузнаването, от петък, от понеделник Русия ще започне настъпление срещу Украйна”. Всички разбират, че това няма да стане, но те си го повтарят. Постоянно го повтарят и ще го повтарят, за да внушат на украинците мнението, че има враг, има Русия и на границата трябва да се държи силна армия – ако не днес, то утре всичко ще рухне. Това действа, много действа.

От друга страна в Русия е много популярен тезисът, че в украинската власт, именно във властта има много ултра-радикални бандеровци и националисти. Затова когато казваме, Да, имаме крило на радикалите, но имаме и крило на умерените - това не се възприема. И още нещо, което е постоянно – Русия се старае да наложи мнението, че жителите на Украйна много искат президент да им е Путин, мечтаят за това, но лошите украинските министри и президентът не искат. И постоянно това, което всъщност е повече към жителите на Русия, че в Украйна цялата власт се контролира от посланика на САЩ – това също е много популярен лайтмотив, често се повтаря, превъзнася се с цел да се обиди украинската власт – да покажат, че тя нищо не решава, а всичко решава САЩ. И плюс към това, естествено, в дадения случай върви информационна война – Украйна постоянно говори за военна помощ за сепаратистите от страна на Русия, а Русия постоянно казва, че няма такова нещо, но и съответно разказва, че сепаратистите воюват изключително самостоятелно и никой не им помага.

Колкото да Евросъюза първо: никак не ми харесва как показват събитията в Донбас. Показват събитията не в ракурс, че там има война, а в ракурс, че там има някакви хора, които ходят с оръжие, но ако сега се направят преговори или се направи нещо друго нещо ще се промени. Не, няма да се промени. Там има бойни действия, пълноценни бойни действия. В европейската преса не съм срещал това, там това се поднася като конфликт между двама души с оръжие. Не, това са бойни действия, затова да се решат бойни действия с някакъв меморандум, лозунг... практически европейската преса налага мнението, че трябва да се приеме още един меморандум. Но той нищо няма да даде, няма да даде, нито един договор няма да даде.

В настоящия момент този проблем може да се реши или с миротворци, или по някакъв начин да се раздели, т.е. да се замрази сегашната ситуация както е, например, в Северен и Южен Кипър – така да се реши тази ситуация. Но за това никой не говори, започват някакви фантазии - хайде да направим... ама не така. Казвам ви, има маса примери по света как нещо се решава. Да, може да не е така красиво, както ви се иска, но красиво няма да се получи, ще се получи само така.

За жителите на Европа. Имам голяма молба – запомнете веднъж завинаги: Украйна е отделна държава и затова не трябва да ни давате съвети и да се месите във вътрешните ни дела. Разбирам, че има Велика Европа, Велик Европейски Съюз – занимавайте се със своите проблеми, още повече, че съветите, които ни дават Германия, Франция са безсмислени. Не ни давайте съвети. Не трябва. Ако наистина сте толкова добри помогнете ни с миротворчески войски, финансирайте ги и това ще бъде нещо реално, но не ни давайте съвети, защото много често европейските политици не разбират какво става при нас. Те говорят такива безсмислици, такива глупости, такива празни приказки, че просто е невъзможно... И след това се удивляват, че нито един техен проект не работи. Но той, в края на краищата, не може да сработи. Повтарям го още веднъж – момчета, в Украйна сега има власт, в която има радикали, има и умерени, но това е украинската власт, друга няма.

Днес не трябва да се смесват Турчинов и Порошенко - това са различни групировки, те имат даже различни пари, различни депутати и затова не трябва да ги слагаме заедно... не трябва и не трябва да казваме “а ако проведете реформа” – не ни трябват реформи, ние и така умеем да правим реформи, но ако има смисъл, а да ги провеждаме за “няма смисъл” – не трябва. Понястоящем украинската власт си има достатъчно свои проблеми, но когато започнат да се месят и помощници от Евросъюза проблемите става повече. И действително на този етап, разбирате ли, че ако Евросъюзът по-малко “помагаше” в решаването на проблемите в Донбас мисля, че ние по-бързо щяхме да ги решим, защото се получава така: от една страна помагат за решаването на проблемите в Донбас, а от друга зад гърба на Украйна се договарят с Русия и ние имаме проблем след проблем, не можем да решим най-простите решения, защото се получава така: щом има известно засилване на властта на Порошенко, щом умерените започнат да притискат радикалите всичко се разваля, радикалите получават карт-бланш и казват виждате ли, че това не стана. Не е сработило и не може да сработи, защото са се намесили европейските политици. Бедата е такава. Така че да се надяваме, че Европа ще помага реално на Украйна с действия, а не със съвети. Защото преди да дадеш съвет трябва преди това малко да помислиш със собствената си глава и да разбереш какво става в Украйна, а не да мислиш “а ето при нас”. За у вас ние не знаем, но при нас е именно така.

В Украйна имаме малък недостатък - нямаме точно определение какво е това терорист, какво е сепаратист. Е, нямаме определения. Според мен трябва по-ясно да разберем – има хора, които превзеха властта в определена територията на Украйна. Може да ги наречем и терористи, но аз бих ги нарекъл незаконна власт, защото това е власт. В настоящия момент според мен ако искате да ги победите в идеалния вариант забравете за тях, т.е. препоръчвам информационна блокада на сепаратистките републики – това е логично. Но тя трябва да е пълноценна, за да не възникне ситуация, че някъде ние блокираме, а информационният поток идва от другата страна или да се премахнат всички забрани и информацията да си постъпва. Защото се получи така – от украинска страна нещо се блокира, забранява се и всичко това минава на ниво взаимни обиди, а след това се появява подхвърлена информация и не можеш да разбереш кое е истина и кое - лъжа. Според мен или напълно затваряйте информационното пространство и тогава скъсвате всичко или откривайте цялото пространство и всички да се обменят. Защото при нас се получи такава ситуация – тук забранихме, а тук разрешихме. Това е безсмислено, това само провокира, създава ненужен конфликт.