Денис Жарких за войната в Донбас

Конфликтът в Донбас продължава вече много години, и въпреки това напълно липсва анализ на това, което се случи там, именно нормален анализ – на причините за конфликта, как протича той, какво изобщо да се направи, някаква „рецепта“ – през цялото време се лансират всякакви несериозни обяснения за станалото там, дори повърхностни, или пък въобще не успяват да вникнат в механизмите на случилото се. Продължават да измират хора – навсякъде, у нас, в Европа, в Украина, в Русия, в същото време в Минск е пълно с аналитици, но никой не прави смислен анализ, никой не се опитва да изведе един общ извод.

Най-баналната ситуация – основната нагласа в Киев е, че Русия е страната - нападател. Добре, да речем, че Русия е нападател – защо тогава има и руско посолство, и консулство, защо украинци, граждани на Украйна отиват да работят в Русия, защо стокооборотът расте, а не намалява - как така се увеличава стокооборот с вражеска страна и хората бягат натам, за да работят. Това е безсмислено, това означава, че няма прекъснати дипломатически отношения. Всичко това е пълна глупост, следователно лъжа.

По-нататък. Европа се опитва да покаже по стара изпитана схема, че това е руско-украинска война. На първо място, няма никаква ясна граница между руснаците и украинците освен езиковата, но в същото време има много рускоезични украинци, т.е. етнически украинци, но те говорят на руски – тях къде да ги причислим? Това от една страна, още повече, че по принцип много от хората на фронтовата линия говорят основно на руски и от двете страни на фронта. Затова езикът също не е маркер. Освен това много хора, които не са украинци, говорят на украински – това е изцяло политически избор. И въобще, за каква етническа война може да се говори през 21-ви век, макар и сериозните разминавания между етническите руснаци и украинци да са незначителни, те все пак са от една и съща вяра. Сега вече тече разкол на всички нива, само и само да се демонстрира нещо… но военните действия не възникнаха заради религиозен разкол, тях започват да се опитват да ги оправдаят с този разкол и да лансират тази теза.

Това, което се случва в Украйна, е много просто. Не руснаците воюват с украинците и не Украйна воюва с Русия – това е чисто вътрешна олигархическа война, която излезе от контрол и премина в гореща фаза – в средновековната фаза, когато вече избиват хора. Какви въпроси се решават в тази война – преди всичко тези за властта, защото Източна Украйна винаги гласува по свой си начин, а сега просто я смазаха, отцепиха я, и този електорален пласт от Изтока не е нужен на сегашната власт, защото в момента, в който се вземе под внимание мнението на Изтока, властта веднага пада, точно както се случи през 2004 – 2006. Когато Оранжевата революция победи тогава, след по-малко от година Партията на регионите спечели изборите и Янукович стана премиер министър - т.е. по-главен от президента – с други думи кандидат от Донбас стана ръководител на страната.

Ето защо подобни политически грешки се отчитат, Донбас е обявен за “неправилен” регион, хората му също са “неправилни”, и защо? Те гласуват неправилно, те винаги ще гласуват срещу тази власт, против тези политически сили, които са на власт сега. Те биват обявени за неправилни, по тях стрелят, унищожават ги, гонят ги от земята им. На практика в този случай те няма да имат възможност да гласуват – един заминал за Русия, друг не може да се натурализира тук, трети пък вече се е натурализирал, но в този случай е пришълец, не може да гласува... Така се решава чисто политическият въпрос, решава се икономическият въпрос – и така електоралното поле на Украина е чисто, сега ще се гласува за точно определени партии, а за партиите от Изтока никой няма да гласува.

Вторият въпрос е икономически. Основният експортен потенциал на Украина бяха металите и благодарение на това можеха да финансират политическите си сили. Сега износът на метал намаля два пъти, много предприятия фалираха и по такъв начин джобовете на хората, които финансираха партиите на Изтока се изпразниха и те вече не са такава сериозна заплаха за съвременната власт. С други думи така по силов път де факто се решава въпрос с политическа конфигурация и това е чисто вътрешна война.

Да, в това участват и Русия, и Западът, и Америка, но това е второстепенно. Не виждам тук американски войници, не виждам и Русия, въпреки възможностите си... тя може да направи каквото реши и да настъпва, включително и през Донбас – тук има игра на амбиции, дали на САЩ, дали на Русия – те, разбира се, участват, но все пак основен е вътрешният конфликт. Ако хората не воюваха, ако хората не се убиваха един друг, никакви външни сили нямаше да са в състояние да направят нищо.

Това, което става по всяка вероятност е най-страшното – казват, че Украйна отива в Европа. Да, Украйна отива в Европа - в средновековната Европа, в която един външен човек може да бъде убит, може да бъде продаден в робство, може да бъде изгорен на клада и какво ли не още. Украинските медии твърдят, че наистина инакомислещите могат да бъдат не само бити, но и убити.

Буквално преди няколко дни войник, т.е. воин, завърнал се от АТО убива човек заради... те се сбили на опашка – войникът искал да мине без ред и да се качи на маршрутката, в микробуса, за да си отиде вкъщи, имало опашка. Един човек, който не е участвал във войната, не искал да го пусне да мине - и войникът го убил.

Какво обясняват медиите? Медиите казват: “Как може да се отнасяте толкова лошо към войниците”, т.е. те оправдават убиеца. За каква Европа говорим? Те казват, ами ето, избухнал, вбесил се добрият човек – случва се, и защо така неуважително към защитника на родината – и как да го наречем това? Такива коментари излизат в медиите, хората казват, ето, добро момче, просто е сбъркало. Какво значи сбъркал – та той е убил човек. И това е много сериозно, хайде сега да оправдаваме убийците, нека първо да оправдаем крадците, после да оправдаем убийците, след това и насилниците, мародерите – това, което вършат медиите, е изключително падение.

Защо правят това? Вероятно те самите не разбират, но най-важното е, че тези които дърпат конците на всичко, оправдават сами себе си и ще се държат за властта докрай, няма да се спрат нито пред убийство, нито пред ограбването на народа, нито пред голямото количество загуби (във войната), нито пред икономическото унищожение на страната – няма да се спрат пред нищо. Каква Европа е това? Това е обикновен канибалски вид фашизъм. Фашизмът също не е спирал пред нищо, само и само да остане на власт. Това е някакъв либерален фашизъм, и той се връща, въпреки настояванията, че това не е фашизъм, но от психологическа гледна точка е едно и също. Когато човек има такава готовност... само и само да се пререди на опашка или някой е несъгласен с теб, ти вече си готов да биеш и убиваш.

Идвам вчера – военните нападнали театъра. Защо? Защото когато актьорите излезли да се поклонят, казали: “Искаме в страната ни да има мир. Искаме войната в Донбас да спре”. Ето затова щурмоваците нападнаха театъра и Европа поддържа това - много хора в Европа приказват, че руснаците нещо там “мътят”. Просто никой не иска да изясни какво става, защото когато хората се ориентират ще се окаже, че Европа сбъркала лошо, т.е. тя със своята глупост, със своето равнодушие, със своя формализъм е разбила живота на цели държави и за това ще й се наложи някак си да отговаря или в краен случай трябва да се направи нещо, вместо просто да се “надуват бузи” и да се приказва, че, видите ли, ние имаме европейски ценности.

На практика се оказва, че в комунистическа Украйна, макар че не съм й поклонник, не съм комунист, имаше повече морални ценности, отколкото в европейската Украйна. Декомунизацията доведе до деградация. Ясно се вижда, че броят на населението спада, то обеднява, води се война, налице са териториални загуби и всичко това се прави под флага на Европа. Европа не се ли страхува?

Наистина, ако се говори за Русия, то там върви огромна антиевропейска кампания и какви са основанията? Те казват: “Добре, ето, Европа навлиза в някои страни и те започват да живеят по-лошо. Значи европейците специално правят така, че в тези страни да се живее по-лошо. Следователно излиза, че това е окупация, това е хитър план за унищожаване на неевропейските, да кажем, източно-европейските народи”. И започват разговори за това, “Хайде да пуснем там атомна бомба, хайде да изпратим войска, а хайде да направим това, да направим онова...” Повтаря се митологията от Великата отечествена война – вече сме влизали в Европа, хайде още веднъж да влезем, т.е. към това се подбужда. Преки заплахи рядко има, но се създава фон, много мощен антиевропейски фон и се подстрекава към най-лошото.

Всъщност, доколкото разбирам, на Европа й е все едно. Тя се занимава със своите дела и не й се занимава и с нас, но ако в Източна Европа върви въоръжен конфликт, с бежанци и загинали хора – всичко това може да се прехвърли и в ЕС и всичко това може да завърши с голяма световна война – това трябва да се проумее. Но аз не виждам някой да го проумява, не виждам желание да го разберат нито в Европа, нито другаде.

В Украйна е още по-изразено потискането на това желание, защото не е интересно, този конфликт им харесва, те печелят от него – много важно, че страната обеднява, много важно, че загиват хора – те пък са на власт, имат пари и могат да ги влагат в същата Европа, за да може, когато тук се подпали под краката им, да избягат там. На всичко отгоре и жертви ще се изкарат, за да ги съжали Европа. Не се и съмнявам, че ще ги съжали, защото никой няма да се опита да разбере как стоят нещата. Всички ще гледат само към властниците, видите ли, такова демократично правителство, а Русия ги нападна и те сега търсят защита от Европа и т.н. Нищо подобно. В тази война няма прави и няма виновни. В тази война има интереси, има хора, които се занимават (с разпалването на войната и обогатяването си), има процеси, които трябва веднага да бъдат спрени – тези процеси са антидемократични, антиевропейски, антихуманни. Но никой не иска да се занимава с това.